ВСС изяснява: По анонимен сигнал ли е започнала прокурорската проверка срещу съдия Петров и продал ли е Нойзи колата си

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) ще изяснява дали прокурорската проверка срещу съдията от Софийския районен съд Мирослав Петров е започнала по анонимен сигнал. В тази връзка кадровиците решиха да поискат от прокуратурата цялата преписка от Софийската градска прокуратура, в това число сигнала и постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство срещу съдия Петров.

Наред с това членовете на СК на ВСС ще поискат и справка от КАТ дали, след като съдия Мирослав Петров отказа да отнеме автомобила на осъдения за шофиране в пияно състояние Ивайло Цветков-Нойзи, журналистът е прехвърлил автомобила си на друг.

Ще бъдат приобщени и преюдициалното запитване на съдията от районния съд във Велики Преслав до Съда на ЕС именно във връзка с отнемането на автомобилите, както и двете сезирания на Конституционния съд във връзка с този текст от Наказателния кодекс.

На следващото си заседание кадровиците вече ще се произнесат по искането на съдия Мирослав Петров за защита на неговия интегритет.

Решенията бяха взети, след като Съдийската колегия изслуша последователно съдия Петров и представители на сдружението „Ангели на пътя“, по чийто сигнал беше прокурорската проверка срещу съдията.

Заседанието започна със спор по процедурни въпроси. Повод за това стана предложението на Олга Керелска представители на „Ангели на пътя“ да влязат в залата и да чуят какво има да каже съдия Петров.

Атанаска Дишева възрази, като напомни, че според механизма за защита колегията трябва първо да изслуша съдията, подал сигнала, а след това вече може да покани и други заинтересовани страни. Тя изрази опасенията си, че така може да се стигне до другарски съд, линч на съдията, а не това е целта.

Със седем на три гласа (против бяха председателят на ВКС Галина Захарова, Дишева и Цветинка Пашкунова) мнозинството реши все пак представители на сдружението да присъстват в залата. До линч или другарски съд не се стигна.

Изслушването на съдия Мирослав Петров

Още в началото на изложението си съдия Мирослав Петров постави въпроса за това дали сигналът, по който е била образувана прокурорската проверка срещу него, не е анонимен. Разпространеният публично сигнал на „Ангели на пътя“ не е подписан – нито ръчно, нито електронно. Не е посочено и конкретно име на подател.

В тази връзка съдия Петров отбеляза, че според чл. 209, ал. 1 от НПК съобщението за извършено престъпление трябва да съдържа данни за лицето, от което изхожда, а анонимните съобщения не са законен повод за започване на разследване.

„Според мен в сигнала единственото, което изразяват представителите на сдружението, е несъгласие с мотивите на съдебния ми акт. Това не е основание за извършване на проверка и предприемане на каквито и да е действията спрямо мен“, посочи съдия Петров.

Той уточни, че в огласения публично сигнал, освен че се изразява неприязън към съдийското съсловие, е поискана и проверка по чл. 288 от НК.

„По какъв начин съм осуетил наказателното преследване по отношение на Ивайло Цветков и съм го избавил от наказание, при положение че съм одобрил споразумение за налагане на наказание? Основание ли е това гражданин, като посочи сигнала дословно възпроизведен текст от НК, да започне проверка срещу всеки друг гражданин?“, попита съдия Петров.

Той беше категоричен, че не отрича правото на гражданите да подават сигнали за извършени престъпления и допълни, че съдиите не са недосегаеми, но анонимните сигнали не могат да бъдат основание за извършване на проверки, още по-малко, когато не съдържат конкретни данни за извършено престъпление.

Впоследствие представителите на „Ангели на пътя“ признаха, че сигналът им не е бил подписан – нито ръчно, нито електронно, бил е изпратен по имейла на изброените в него институции, като сдружението е лесно разпознаваемо заради логото, което стои на челно място в него.

Следва да се отбележи, че в постановлението си, с което отказва да образува досъдебно производство срещу съдията, прокурор Йордан Петров пише, че тъй като подателят на сигнала не е посочил адрес на кореспонденция, телефон или електронна поща, няма как самото постановление да му бъде изпратено.

Нататък в изложението си съдията припомни думите на Йордан Петров пред Прокурорската колегия, че причината за проверката е обстоятелството, че става дума за дело с публичен и медиен интерес.

В този ред на мисли Мирослав Петров посочи, че има още няколко подобни произнасяния и никой не е проявил интерес към тях.

„В софийските съдилища почти ежедневно разглеждаме дела с медиен интерес. Всеки път ли, когато се оттегляме на съвещание, за да вземем решение, е необходимо да преценяваме каква ще е обществената реакция и дали това няма да доведе до образуване на проверка единствено поради несъгласието, което биха изразили от прокуратурата? Те не могат да разполагат с повече права в процеса от останалите участници – подсъдим, защитник, пострадал, повереник“, каза съдията.

Той се спря и на изявлението на Йордан Петров, че винаги, когато има съмнение за извършено престъпление по чл. 282 от НК, прокуратурата е длъжна да извърши проверка.

И припомни друг случай, в който Йордан Петров се е произнесъл по различен начин.

„А сега, при сигнал, който не е подписан и не се съдържат данни за престъпление, проверка има, продължила е над четири месеца, спрямо мен са прилагани оперативно-издирвателни мероприятия, подслушване, проследяване и бог знае още какво, само поради факта, че някой не е съгласен с постановения от мен акт. Така не се процедира в една правова държава. Когато някой не е доволен, ако има правен интерес, има право да го оспори пред следващата съдебна инстанция и съдът разполага с последната дума при разрешаване на правен спор“, каза съдия Петров.

Той допълни, че, освен че прокурорът е присвоил правомощията на въззивната инстанция да провери правилността на акта му, той всъщност е узурпирал изцяло и правомощията на Съда на ЕС, което беше определено като „изключително скандално“ от съдията от СРС.

„Йордан Петров отрича тълкуването, което съм дал на Правото на ЕС и преценката ми, че то е приложимо в конкретния случай. Дори въззивният съд няма право на подобна автономна преценка. Ако разчете по различен начин европейските норми, негово задължение е да сезира Съда на ЕС, който единствен разполага с правомощието да даде автентично тълкуване при наличието на подобни различия. Ако СГС даде различно тълкуване, това ще доведе до нарушаване на ПЕС и от риск от наказателна процедура. След като въззивната инстанция няма такова правомощие, абсурдно звучи представител на прокуратурата да си присвоява подобни правомощия“, каза още Петров. И попита как утре той или колегите му ще бъдат спокойни да прилагат правото на ЕС, още повече, че самият съд в Люксембург постоянно напътства националните съдии, когато установят противоречие, да прилагат европейското законодателство, без да чакат промени в националните закони.

На финала той посочи, че е притеснително и унизително, когато един прокурор си позволи обиди, квалификации, използването на език на омразата и ревизиране на преценката на съдия за приложим закон по конкретно дело, което все още е висящо пред въззивната инстанция.

В тази връзка той отново реферира към изказването на Йордан Петров пред ПК на ВСС, който заяви, че има право на лично мнение. „Йордан Петров не изразява лично мнение, а позицията на държавен орган“, каза Мирослав Петров.

„От няколко години водя почти аскетичен начин на живот и контактувам с ограничен кръг от хора – близки и колеги, именно за да се предпазя от въвличане в схеми с нотариуси и джуджета, които биха ме компрометирани и биха рефлектирали негативно върху репутацията ми и имиджа на съдебната власт. Ако някой разполага с данни за извършени от мен престъпления, да сезира компетентните власти, но да застане с името и подписа си и впоследствие да може да носи отговорност, че ме е набедил“, допълни съдията.

Боян Новански го попита дали е виждал сигнала на сдружението, както и да обясни откъде вади извода, че е проследяван и подслушван.

Мирослав Петров посочи, че се позовава само на това, което е разпространено в медиите и публичното пространство, както и на изслушването на самия Йордан Петров.

Прокурорът заяви пред ПК на ВСС, че са проведени оперативно-издирвателни мероприятия. Посочи още, че прокуратурата не е искала разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства спрямо съдията. Това обаче не означава, че Комисията за противодействие на корупцията не е сторила това.

Новански го попита и дали правилно е бил цитиран от „Лекс“ в материал от неделя по повод интервю на съдията пред бТВ. Става дума за следното му изказване: „Няма как да третираме всички хора еднакво и да ги наказваме всички по един и същи начин. В случая прецених, че следва да се приложи Конституцията и правото на Европейския съюз. Това не е някакъв произвол“.

Мирослав Петров потвърди, че цитатът е коректен. Но отправи призив към кадровиците да не се обсъжда правилността на неговия съдебен акт, защото има висящо дело пред въззивната инстанция и не иска да се създадат основания за дискредитиране на съдиите от СГС.

В отговор на въпрос на Атанаска Дишева поясни, че всичките му произнасяния по чл. 343б, ал. 5 от НК са протестирани от прокуратурата и делата са все още висящи пред градския съд.

Драгомир Кояджиков го попита за статия на конституционния съдия Красимир Влахов за прякото приложение на Конституцията (става дума за доклад на Влахов, изнесен на кръгла маса в Народното събрание, публикуван в „Лекс“), а след това попита кои норми от основния закон е приложил пряко Мирослав Петров.

Съдията обясни, че два-три месеца е проучвал практиката на КС и на СЕС, както прави по другите си дела. А на втория въпрос отвърна, че от определението му е ясно кои са разпоредбите и това са чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 3 от КРБ.

Кояджиков го попита дали знае какво гласят въпросните разпоредби и тръгна сам да ги цитира.

Тогава се намеси председателят на ВКС Галина Захарова, която призова Мирослав Петров да не отговаря на този въпрос, защото делото все още е висящо пред СГС и с дебат по съществото на мотивите самата Съдийска колегия ще наруши независимостта на магистратите.

„В юридическата общност дори назрява необходимост за тълкувателно решение по отношение на действието на конституционните норми и начина, по който  съдилищата трябва да реагират в подобни моменти“, коментира още Захарова.

Както в началото на заседанието, така и впоследствие Кояджиков поиска да разбере защо Мирослав Петров не присъства лично на заседанието, а се включва онлайн.

„Не присъствам заради влошено здравословно състояние, имам сериозно неврологично заболяване и ако искате, може да ви представя решение на ТЕЛК“, отговори съдията.

Отново в отговор на въпрос на Атанаска Дишева, той заяви, че колегите му, а и не само те, са възмутени от случилото си. „Всекидневно получавам съобщения от граждани и хора с други юридически професии, които ме подкрепят за публичното оповестяване, за да не се стигне до подобни действия спрямо другите съдии“, каза Петров.

Изслушването на представители на „Ангели на пътя“

От името на сдружението думата взе Красимир Арсов, баща на загиналия 15-годишен Филип, който беше пометен от пиян шофьор на пешеходна пътека.

Той обясни, че след като научили от медиите, че съдия Мирослав Петров не е отнел автомобил на публична личност с много добро финансово състояние, са решили да подадат сигнал до множество институции, включително и прокуратурата, защото в този случай не бил приложен императивен закон. „Прокуратурата направи проверка, не мога да кажа дали е законосъобразна, или не, анализира работата на съдията и каза, че всички негови решения са в тази насока. Благодарение на тези действия и на съдия Петров, сме удовлетворени, че има такава дискусия и да е ясно защо тази мярка трябва да бъде прилагана, а не кой я прилага, кой не, защо и каква отговорност трябва да понесе. Това не е нашата цел“, каза Арсов.

Той допълни, че от сдружението нямат нищо против съдията, но непрекъснато се говори за независимост на съдебната система, а в чл. 117 от Конституцията се казва, че при осъществяване на своите функциите, магистратите се подчиняват само на закона. „Трябва ли да се подчиняват на закона, или не, ако трябва да го прилагат. Когато не е съгласен със закона, да напуска съдийството, да става депутат и да промени закона. Не може съдия да казва този закон не ми харесва в тази част, а в друга ми харесва и ще го прилагам. Не е нормално. Защо след като употребят алкохол или наркотици, трябва да се качват зад волана и да стават потенциални убийци, защо трябва да бъдем толерантни и да не прилагаме тази мярка“, попита Красимир Арсов.

По отношение на аргумента на съдия Петров, че чл. 353б, ал. 5 от НК противоречи на Правото на ЕС, бащата на Филип попита защо тогава в Гърция е законосъобразно, а у нас не, на друг ЕС ли сме член.

После се спря на мотивите във връзка с конституционосъобразността на разпоредбата като изброи редица текстове от НК, като чл. 234, чл. 235 и други, в които се предвижда отнемането на автомобили и попита, след като тази норма противоречи на Конституцията, защо другите не са отменени.

На финала призова членовете на ВСС да намерят начин законът да е над тях. „Няма съвест и морал. Има само закон и трябва да го прилагате такъв, какъвто е приет, но не и в своите актове да казвате, че този закон не ми харесва. Това води до неприлагане на закона и до едно самоуправство“, каза още Красимир Арсов.

Атанаска Дишева ги попита за сигнала, на което една от майките обясни, че тя е автор, но изтъкна, че членовете на сдружението не са юристи и заради това сигналите им може да не съдържат онова, което се очаква. Беше обяснено още, че сигналът е на бланка на сдружението, действително нямало подпис и име, но логото било разпознаваемо.

Какво реши СК

Цветинка Пашкунова заяви, че без СК на ВСС да е наясно със съдържанието на сигнала, каква е конкретиката в него, обстоятелствата за престъплението като основание за образуване, какви са предприетите действия, включително оперативно-издирвателни мероприятия или прилагане на СРС, както и без да се запознаят със съдържанието на постановлението, кадровиците не могат да се произнесат по искането на Мирослав Петров.

Затова тя предложи ВСС да изиска от прокуратурата тази информация и едва тогава, на базата на тази официална информация, да изрази позиция.

„Да удовлетворим доказателствените му искания в сигнала“, призова също Драгомир Кояджиков, имайки предвид исканията на съдия Петров.

Олга Керелска предложи да се приложат и всички позиции, които са постъпили в Съдийската колегия.

А Атанаска Дишева допълни и да се присъединят материалите от преюдициалното запитване на съдията от Велики Преслав по този повод, както и сезирането на КС от страна на НК на ВКС и съдията от Свиленград.

Боян Новански на свой ред предложи да се поиска справка от КАТ дали Ивайло Цветков-Нойзи е прехвърлил колата си, след произнасянето на Мирослав Петров, каквито твърдения имало в социалните мрежи.

Очаква се на заседанието си на 18 февруари СК на ВСС да излезе с позиция по въпроса.